Политика срещу граматика

11.04.2026

Покрай налагането на еврото като законно платежно средство в България се очерта един интригуващ сблъсък между политика и граматика. Визирам изискването, потвърдено от Института за български език (ИБЕ) към Българската академия на науките, но в действителност спуснато от Европейската комисия, наименованието на новата ни парична единица да бъде „евро“ както в единствено, така и в множествено число.

Едва ли има човек, за когото българският е роден език, и който — независимо от своето образование — не би припознал множествената форма „евра“ като съвсем естествена и правилна. И който не би останал учуден от разпространяваното чрез масмедиите и дори чрез социалните мрежи настойчиви и не твърде любезни напомняния, че ако казвате „евра“, сте някакъв илитерат, заслужаващ единствено снизходително подканяне да вземете да се образовате най-сетне, че аман! Как ще я стигнем Европата с такива неграмотници? А?!

В изложението, което следва, възнамерявам да покажа — като сведа до минимум езиковедските термини, защото все пак този текст не е насочен към специалистите по езика, а към редовия четящ и мислещ български гражданин, — че от езикова гледна точка това изискване е несъстоятелно, защото противоречи на граматиката на българския език. По две направления. Първото е, че съществителни имена, обозначаващи броими множества, винаги имат множествено число. Малко са нещата, които са по-броими от парите, ще подхвърля иронично. Формата за множествено число в българския език се изразява посредством добавянето на окончание към основата на думата, при което обикновено настъпва изменение на формата на думата за единствено число. Например „кола“ ⇒ „коли“, „стол“ ⇒ „столове“ и „стола“ (за бройната форма), „овца“ ⇒ „овце“, „телефон“ ⇒ „телефони“. Второто е по-конкретно: всяко съществително нарицателно име, което изразява броимо понятие и което в единствено число завършва на буквата „о“, образува множественото си число чрез отпадане на тази буква „о“ и добавяне на нейно място на буквата „а“. Например „лято“ ⇒ „лета“, „нещо“ ⇒ „неща“, „свредло“ ⇒ „свредла“, „място“ ⇒ „места“, „стъкло“ ⇒ „стъкла“, „дело“ ⇒ „дела“, „писмо“ ⇒ „писма“, „право“ ⇒ „права“. Можем да разширим този списък с думи, които при образуването на множествената си форма добавят допълнителни букви между основата и окончанието като „чудо“ ⇒ „чудеса“ и др.

Когато заема думи от чужди езици, българският обича да „побългарява“ тези думи. На езиковедски жаргон процесът се нарича „морфологична адаптация“ и описва присвояването на български граматически форми към чуждици. Тук включваме добавяне на определителен член към самата дума посредством морфема, образуване на множествено число по български модел с наше специфично окончание, различно от това в езика източник, използване на наши спрежителни форми за глаголите. Чудесен пример от централната за нашия коментар парадигма (единствено число -о, множествено число -а) е немската дума „кино“ (Kino). Българският традиционно поставя всички съществителни, завършващи на -о в единствено число, в среден род, оттам им присвоява и определителния член -то: „киното“. Множественото число на думата в немския е Kinos, но в българския е „кина“, като при нас образуването на множествено число съвпада с това в други славянски езици: в полския, чешкия, словашкия, словенския, хърватския и сръбския kino става kina. Но да се върнем към българския с още морфологично адаптирани чужди съществителни имена — както отдавна навлезли като „телефон“, „телевизор“, „парламент“, „орган“, „календар“ и пр., така и новопристигнали, най-вече от английския, като „мегабайт“, „блог“, „дрон“, „слоган“, „супервайзер“, „тийнейджър“, „трансакция“, „локдаун“, „брифинг“, „блокчейн“ и пр. Всички изброени имат както членна форма („дрона“, „дронът“), така и множествена („много дронове“, „няколко дрона“), че и членна множествена („дроновете“). Разбира се, същото явление на морфологична адаптация се наблюдава и при глаголите: „дрифтя“, „лайквам“, „чеквам“, „фотошопвам“, „гриловам“, „буквам“ и редица други. Всички те получават пълната гама от спрежителни форми: „чекни го“, „дрифтеше“, „фотошопнах я“, „лайкнете страницата ни“, „гриловайте зеленчуците“, „букват си стаи“.

Към примерите за морфологично адаптирани чуждици, попадащи в категорията на имена, завършващи на „о“ в единствено число и образуващи множествено чрез флексията „а“, освен „кино“ ⇒ „кина“, можем да добавим и „бордеро“ ⇒ „бордера“, „бюро“ ⇒ „бюра“, „гето“ ⇒ „гета“, „лого“ ⇒ „лога“, „табло“ ⇒ „табла“ и т.н. Има, разбира се, и завършващи на „о“ чуждици, които образуват множественото си число не просто с подмяната на „о“ с „а“, но и с добавянето на още една или повече букви преди нея като „хомо“ ⇒ „хомота“ (човек с нетрадиционна сексуалност), „какао“ ⇒ „какаота“ (напитката, не растението), „дуо“ ⇒ „дуота“, „ембарго“ ⇒ „ембаргота“, „капаро“ ⇒ „капарота“.

Но няма нито една българска дума, нито чуждица, която да завършва на „о“ в единствено число и чиято форма за множествено число да е същата като тази за единствено. Няма и дума в българския език, независимо от произхода ѝ, която да обозначава броимо понятие, а да няма форма както за единствено, така и за множествено число. И за да стане още по-интересно, няма и чуждици, които да не търпят абсолютно никаква морфологична адаптация, тоест, ако са съществителни, нито да могат да се членуват, нито да могат да образуват множествено число (ако изразяват броими понятия). В това последно отношение българският е безкомпромисен — „ако ще ми влизаш в територията, ще играеш по моите правила“.

В българския има думи, които притежават форма само за единствено число, като сред тях има и чуждици. Но те изразяват понятия, които принципно са неброими, защото са абстрактни, веществени или събирателни (като „корумпираност“ или „решимост“, „захар“, „студентство“), или за да се броят, е необходима дума за количество или мерна единица, изпълняващи функция на квантификатор („много пяна“ или „двадесет литра бензин“, „две чаши кафе“). В езикознанието за тях използваме термина „сингулария тантум“ (singularia tantum). Подробен списък можете да видите тук: https://rechnik.chitanka.info/type/42. Имаме и думи, които пък имат само множествено число, но се използват и за обозначаване на един брой от означаваното понятие (напр. „къси гащи“). Тях наричаме „плуралия тантум“ (pluralia tantum) и техен списък ще откриете тук: https://rechnik.chitanka.info/type/75. Наименованията на паричните единици не принадлежат към никоя от тези категории.

На български термините, с които наричаме валутите (законните платежни средства) на различните държави, винаги имат както единствено, така и множествено число. Дори в онези редки случаи, в които в някой чужд език — от който произхождат или през който са достигнали до нашия — съществителното име за дадена валута няма множествена форма. Сред тях откриваме тайландският бат (baht), който на местния език има само единствено число, но поради простата причина, че в тайландския просто няма маркери за множествено число за всички съществителни. Но на български наименованието си има множествена форма: бата, както и на английски, между впрочем: макар английският понякога да се влияе от тайландската (липса на) форма и да е прието да се казва и fifty baht например. Същото се отнася както до японската валута „йена“, която в английския няма множествено число (one yen, a thousand yen), защото и в японския няма, така и до китайската „юан“ (yuan). Но и двете имат множествено число в българския („йени“ и „юани“).

След цялата тази граматична аргументация нека се върнем там, откъдето тръгнахме. Съществителното нарицателно име „евро“ обозначава броимо понятие (валута) и като такова, съгласно правилата на българския език, то трябва да има форма за множествено число. И такава има: евра. Едно евро, пет евра. Точно както „марка“ ⇒ „марки“, „долар“ ⇒ „долари“/„долара“, „франк“ ⇒ „франкове“/„франка“, „лира“ ⇒ „лири“, „крона“ ⇒ „крони“, дори едно песо ⇒ десет пèсоси (съгласно РБЕ, който посочва и пèси като остаряла форма), макар в някои публикации като „Уикипедия“ да откриваме и формата „песа“.

В немския език наименованията на паричните единици нямат отделна форма за множествено число. Европейската централна банка (ЕЦБ) се намира в Германия, във Франкфурт, и това неминуемо е оказало влияние върху настояването на ЕЦБ формата за множествено число да съвпада с тази за единствено, въпреки че противоречи на граматиката на всеки друг европейски език. (Не, това няма нищо общо с расовото превъзходство, което провиждат у себе си преди осемдесетина години.)

Докато събирах материал за тази статия, направих бърза справка в „Уикипедия“, за да разбера в кои езици и страни е широко приета неизменяемата форма за множествено число. Резултатът е просто поредното доказателство, че „Уикипедия“ не бива да се възприема като надежден източник на информация. В таблицата в статията Language and the euro се твърди, че в баски, датски, ирландски, италиански, латвийски, нидерландски, полски, румънски и шведски се ползва една и съща форма както за единствено, така и за множествено число. Обстойна проверка обаче показва, че твърдяното е в пълна сила единствено в баския, където обаче това е така, защото съществителните принципно не променят формата си в множествено число, когато пред тях има число или количествен определител. Подреждам останалите езици не по азбучен ред, а по честота на употреба на множествената форма: в полския (разговорно и официално) се ползват както множествената, така и падежно склонените форми; в латвийския (разговорно и официално) се ползват падежно склонените форми; в ирландския (както в разговорния, така и в официалния език), където в различни падежи откриваме na-euro, le heuro и други изменяеми форми; в нидерландския, където множествената форма euro's е повсеместна; в шведския, където множествената форма euror преобладава в разговорната устна и писмена реч); дори в датския (където euroer се използва, макар и не толкова широко, колкото в шведския); в италианския множествената форма euri се ползва само разговорно, като същото важи и за румънския разговорен език.

Настояването на ЕЦБ изобщо не е възприето в галицийски (euro ⇒ euros), естонски (euro ⇒ eurot), испански (euro ⇒ euros), каталонски (euro ⇒ euros), литовски (euras ⇒ eurai/eurų), малтийски (ewro ⇒ ewri), португалски (euro ⇒ euros), словашки (euro ⇒ eurá/eur), словенски (evro ⇒ evra/evri/evrov), унгарски (euró ⇒ eurók), фински (euro ⇒ euroa), френски (euro ⇒ euros), хърватски (euro ⇒ euri/eura), чешки (euro ⇒ eura/eur). Трябва да отбележим, че множествената форма далеч не е ограничена само до неформална среда на общуване въпреки „правилото“ — предпочита се във всякакви национални формални контексти като масмедии, управление/правителство, финанси.

Всъщност, дори на английски се използва преимуществено обикновеното множествено число euros (и това е посочено във всеки утвърден речник) за всеки контекст с изключение на чисто административния и законов в ЕК. Във Великобритания и Ирландия множественото число euros се употребява дори от Английската централна банка и от в-к „Файненшъл Таймс“.

Горното иде да покаже, че наличието на форма за множествено число по никакъв начин не противоречи на утвърдената практика.

Тези от нас, които обръщат внимание на такива неща, сигурно помнят, че малко преди приемането на България в Европейския съюз от ЕК настояваха у нас да се ползва тяхната форма на изписване и произношение „еуро“ вместо нашата. Може би е заслуга на тогавашния (през 2006 г.) министър на държавната администрация Николай Василев, че успя да убеди ЕЦБ да изписва на банкнотите, които ще отпечатва за в бъдеще (серии 2007 и 2017) думата „евро“ — макар под гръцкото ΕΥΡΩ и с двойно по-бледен шрифт от него или четворно по-бледен от този на латиница, което според пишещия, който си пада и конспиратор, не е чисто дизайнерско решение, а е натоварено и с някакъв смисъл.

Въпросът за подединицата на еврото също търпи коментар. На лицевата страна на монетите виждаме думата cent, без значение дали номиналът е 1 цент или 20 цента. На латиница изборът е оправдан с аргумента да не бъде налаган английският с неговото множествено число cents като водещ, тъй като много от европейските езици не образуват множественото си число по този начин. Напълно приемлив и валиден аргумент. Същият довод несъмнено се прилага и към избора на формата на латиница euro — това изписване се ползва във всички езици на държавите в еврозоната и в ЕС, с две важни изключения: Гърция и България (по ред на присъединяване). Именно защото в тези две държави се използват различни графични системи се налага и добавяне на формите ΕΥΡΩ и „ЕВРО“ върху банкнотите. И именно въз основа на изключителността на съответното изписване е несъстоятелно да се изисква употребата на една и съща форма както за единствено, така и за множествено число. Никой друг освен българите не се интересува от надписа „ЕВРО“ — това важи дори ако към ЕС и еврозоната се присъедини Северна Македония; изписването на правилната форма „ЕВРА“ по никакъв начин не би могла да смути никой от ползващите друга азбука граждани на ЕС и еврозоната.

Тези от нас, които обръщат внимание на такива неща, сигурно помнят, че преди години ЕК беше прокарала и стандарт за формата на краставиците, като решително отказваше да признае за качествени кривите. Все едно формата на краставицата има отношение към вкуса ѝ. Тази слабоумна приумица на брюкселския бюрократичен апарат несъмнено е довела до фалит не един и не десет производители на краставици за времето на прилагането си от 1988 до 2009 г. И за да не си помислите, че краставиците са някакво необичайно изключение и, не дай си Боже, да стигнете до заключението, че от брюкселската законодателна машина има смисъл, нека отбележим, че сходни изисквания спрямо размера и цвета е имало (като впоследствие са отменени или поне силно облекчени) и към морковите, картофите, ябълките, крушите, доматите, портокалите и лимоните (а вероятно и към други плодове и зеленчуци). Подозирам, че в ЕК може скоро да формулират — или пък вече да са формулирали — изискване спрямо цвета и размера на половия член на най-подходящите за онождане на евролиберални лелки мургави мигранти.

Ениуей (както казват обитателите на едно пространство в центъра на нашата столица), нека най-сетне ясно да умозаключим, че изискването да казваме и пише „евро“ в множествено число е в остро противоречие с граматиката на българския език, точно както „еуро“ е в разрез с фонетиката му. И след като липсва граматично основание за него, то е политически обусловено. Въпросът дали да казваме „пет евро“, или „пет евра“ няма нищо общо със словообразувателните механизми на нашия език. Но, уви, в настоящата конюнктурна среда у нас на власт няма политици, които при вземането си на решения да поставят на първо място българския интерес, българското право, българското естество, също както — очевидно — няма такива и на управленски позиции в ИБЕ. Затова не бива да се учудваме и че последните просто безкритично превеждат на български изискването на ЕК, вместо да се замислят и — неизбежно — да видят, че повече от половината европейски ползватели на тази валута не се съобразяват с него както в разговорната, така и във формалната реч. И може би да осъзнаят, че в далеч по-широкия комуникационен контекст, в който оперира едно понятие от рода на наименованието на законното платежно средство, е редно подходът им да е дескриптивен, а не прескриптивен.

Пиша този текст, подтикнат от редицата настойчиви публикации, които заляха както новинарските сайтове, така и социалните мрежи, в които по един или друг начин ни се препоръчва — дори ни се указва — че ако не щем да ни вземат за неграмотни, трябва да пишем и казваме „евро“ и в множествено число. Моята филологическа съвест, стъпила гордо върху граматическите правила на нашия език, не ми позволява да се съглася с онези други филолози и иначе грамотни люде, които под политически натиск загърбват това, което им нашепват собствените им познания. Затова препоръчвам — както и редовно правя в качеството си на преподавател по специализиран превод от и на английски език, който постоянно мели на главите на студентите си да използват български думи вместо чуждици (напр. „възможност“ вместо „шанс“) и да не допускат в речта си неестествените английски словоредни конструкции (напр. „Информирай се за Kaufland изгодните цени“), които напоследък заливат езика ни — да не обръщате внимание на тези подхвърляния и настоявания. Не, няма да се покажете неграмотни, ако решите да говорите и пишете на правилен български език и да не се огъвате под политическия натиск — дори да ви предлагат куп евра, за да купят от вас конформизъм. Щом като еврото ще вирее по нашите земи, то ще трябва да се съобразява с правилата на нашия език — точно както прави и в другите държави членки на еврозоната и на ЕС.

Статията беше завършена на 25.01.2026 г., но нито едно от консервативно-ориентираните издания, на които я предложих, не я хареса. На едните им беше твърде дълга, на другите твърде научна, а третите сигурно не искаха да си развалят политическия комфорт.