E-BOOK: Authorship in Remix Culture: The Creative Reuse of Found Material
29.01.2026
The e-book version of Authorship in Remix Culture is finally ready (a year and a half after the print edition) and available to buy on Amazon here or on Kobo Writing Life here. The e-book ISBN is 978-619-7602-97-5 and is released through ITI Publishing, run by my friend Ivan Ivanov. This is advertised as second edition because of a few supplementations to the text, more specifically to subchapters 1.1.2 Printing as a politically mediated privilege; 1.3.2 Literary originality and the invention of the Genius); 2.4.1 Fiske, Fairclough, Culler; 3.6. Remix culture: creativity through sampling and building upon the works of others; and 4.3.2. Memes.
Година и половина след като монографията ми излезе в книжен, с гордост представям и електронния ѝ вариант — електронна книга, която можете да закупите от Amazon, като кликнете тук, или от Kobo Writing Life, като кликнете тук. Изданието има собствен ISBN 978-619-7602-97-5 и е реализирано с помощта на Издателство ИТИ на моя приятел Иван Иванов.
Книгата е регистрирана като второ издание, защото в този вариант са направени дребни добавки към първа глава (в част 1.1.2 Printing as a politically mediated privilege и 1.3.2 Literary originality and the invention of the Genius), към втора (в частта 2.4.1 Fiske, Fairclough, Culler), към трета (в частта 3.6. Remix culture: creativity through sampling and building upon the works of others) и към четвърта глава (в подглавата за мемите, 4.3.2. Memes). Освен тези добавки и редакции съм коригирал и две дузини печатни грешки.
Определено има още неща, които бих могъл да добавя, някои от тях просто бяха отпаднали от текста, докато го правех по-компактен преди вътрешната ми защита през 2021 г., а други изкристализираха през първия семестър на лекционния ми курс „Еволюция на авторството“ през академичната 2025/2026, който стъпва върху тази монография. Но е по-разумно да се насоча към писането на нови неща, а не към безкрайното „ремонтиране“ на този текст.
Електронната книга излиза от друго издателство, защото университетското изглежда ще поизчака до към средата на века, преди да започне да прави истински електронни книги (не е сериозно да смятаме PDF файл за електронна книга).
Всъщност, изработването на е-книга не е чак толкова лесно, колкото си мислех, че е, когато за захванах с тази задача през лятото на 2024 г., обнадежден от четвъртвековния си опит в работата с HTML и CSS. Електронните книги си имат свои спецификации и изискват много ръчна работа по оправяне на стиловете дори след експортиране от InDesign в E-PUB формат. Отне ми близо месец да се справя — като си открадвах по някой друг час или ден измежду много други неща, с които се занимавам.
АНОТАЦИЯ
Значителна част от съвременната кинематографска продукция включва преработката на съществуващи сюжети, нови тълкувания на познати теми или пренаправата на по-ранни творби. Това налага критическо обследване на причините и последиците от този творчески подход. Такъв един анализ обаче не бива да стъпва върху вече остарялото схващане за романтичния автор гений. Вместо това той трябва да възприеме подход, който разпознава затварянето на „Скобата на Гутенберг“, разбирането, че в Цифровата епоха концепциите за „творческа способност“, „грамотност“ и „писане“ имат нови значения, които се обхващат в понятието „Ремикс култура“.
Цифровите технологии и взаимната свързаност правят възможна една свобода на изразяване, както в творчески, така и в обществен аспект, която допреди това беше немислима. В двадесет и първи век всеки може да бъде автор, да достига до значителни по размера си читателски групи без посредничеството на издатели, свободен от тежестта на непосилни бюджети и от ограниченията на различните модели на цензура. Тази епоха става свидетел на появата на култура, в която все повече се размива разликата между автор и читател, критик и творец, високо и ниско изкуство. Тази култура е възможна благодарение на почти моменталния достъп до вече публикувани творби, който опосредства разпознаването на връзки, влияния и източници между новите и старите творби.
В тази култура ремиксирането се превръща в преобладаващ модел на творене. Той обаче не може повече да бъде отхвърлян като „плагиатство“, нито да бъде етикетиран като „страдащ от липса на креативност“. В двадесет и първи век, осветени от междутекстовостта и освободени от множествеността на истините на постмодерното мислене, трябва да признаем, че разнообразните форми на заимстване винаги са били гръбнака на авторството. Вместо да омаловажаваме сътрудничеството в изкуствата, трябва да преосмислим разбирането си за „оригиналност“.
Настоящият текст изследва съвременната перцепция за автора, авторството и типичния модел на производство на нови творби в културна среда, която все повече се влияе от цифровите медии и компютърно-базираните инструменти за творчество. Централният му аргумент е, че в първите десетилетия на двадесет и първи век концепцията за авторството се различава значително от това на втората половина на двадесети век и има забележителни прилики с авторството в периодите, предшестващи зараждането на романтични образ на автора гений. Тези разлики и прилики предполагат, че авторството е динамична конструкция, оформяна от обществени, икономически, философски, юридически и практически развития, които се изследват в настоящия текст.
SUMMARY
A substantial proportion of contemporary cinematographic production involves the reworking of prior plots, reinterpretation of familiar themes, or remaking earlier releases. This necessitates a critical examination of the reasons and implications of such a creative approach. However, this analysis should not be grounded in the now obsolete construct of the romantic genius author. Instead, it should adopt an approach that acknowledges the closure of the Gutenberg Parenthesis, understanding that in the Digital Age, the concepts of 'creativity,' 'literacy,' and 'writing' have taken on new meanings encapsulated in the concept of 'Remix culture.'
Digital technology and global interconnectedness have facilitated a freedom of expression, both creatively and socially, previously inconceivable. In the twenty-first century, anyone can be an author, reaching substantial audiences without the mediation of publishers, free from significant budgets and unburdened by the constraints of various censorship models. This era witnesses the emergence of a culture where the distinction between author and audience, critic and creator, high and low, becomes increasingly blurred. This culture is made possible by the almost immediate accessibility of previously published works, enabling the identification of connections, influences, and sources in both new and old creations.
In this culture, remixing has become the predominant mode of creativity. However, it can no longer be dismissed as 'plagiarism,' nor can its author be labelled as 'lacking in originality.' In the twenty-first century, illuminated by intertextuality and liberated by the multiplicity of truths in postmodern thought, we must acknowledge that various forms of borrowing have consistently formed the backbone of authorship. Rather than disparaging collaborative efforts in the arts, we need to reconsider our understanding of 'originality.'
This text explores the contemporary perception of the author, authorship, and the typical mode of production of new works in a cultural environment increasingly influenced by digital media and computer-based creative tools. The central argument posits that in the early decades of the twenty-first century, the concept of authorship differs significantly from that in the second half of the twentieth century, bearing notable similarities to authorship in the periods preceding the conception of the romantic image of the genius author. These differences and similarities suggest that authorship is a dynamic construct shaped by social, economic, philosophical, legal, and practical developments.